Тракийски мегалити

Змейови къщи: до неотдавна българите наричали така долмените, разпилени по ниските склонове на Странджа и Сакар. 

Долмените са създадени от траките. Траките споделяли европейската традиция на издигането на мегалити – праисторическите структури, като Стоунхендж, строени от древните обитатели на континента преди хилядолетия. Терминът "мегалит" произлиза от гръцкото "голям камък" и се отнася за няколко групи паметници: самостоятелно стоящи скали (менхири), каменни кръгове (кромлехи) и ниски структури, които често са използвани за гробове (долмени).

Траките издигали мегалити поне от ХII в.пр.Хр. до VI-V в.пр.Хр. Но те правели не само менхири, кромлехи и долмени. През този период те дълбаели скални гробници, а по високите скални масиви правели т.нар. скални ниши.

Технически, скалните гробници и ниши не са мегалити. Те обаче са смятани за част от тракийското мегалитно наследство, защото са създадени по същото време и в същите региони като класическите мегалити и изразяват същите религиозни идеи.

За древните траки скалата олицетворявала Великата богиня, а пещерите и дупките в тях били смятани за нейната утроба. Погребването на мъртвите в скални гробници и гробове имало дълбоко религиозно значение. То осигурявало връзката на смъртните с божественото и им гарантирало прераждане в блаженството на отвъдното.

​

Тракийски долмен, село Белеврен

Най-подходящите места да гледате мегалити в България са Източните Родопи, Сакар и Странджа, където гъстотата им е най-голяма. Разпределението на отделните видове мегалити в тези области обаче не е равномерно. Скалните ниши и гробници са широко разпространени в Източните Родопи, но не се срещат в Странджа, а в Сакар има само една. С долмените е обратното – те изобилстват в Странджа и Сакар, но са рядкост за Източните Родопи.

Построени от масивни каменни плочи, които образуват стените и покривите им, долмените са най-широко разпространените мегалити в България. Те приличат на долмените в Западна Европа, Кавказ и Северна Африка от 4000-2000 г.пр.Хр., но са правени векове по-късно. Затова историците смятат, че са възникнали самостоятелно като идея у траките. Първите долмени се появили в България през ХII-ХI в.пр.Хр. Строителството им достигнало своя разцвет през VIII-VII в.пр.Хр. и приключило през VI-V в.пр.Хр.

Днес в Странджа са запазени около 1000 долмена, в Сакар – около 500, а в Родопите – около 200. Тези долмени се намират на териториите на днешни България, Турция и Гърция. До неотдавна добре запазените долмени в България възлизаха на около 600, но днес едва стотина са в сравнително добро състояние. Другите са били унищожени през ХIХ и ХХ в. от иманяри и селяни, за които тези древни паметници били досадна пречка пред обработката на големи площи земи или били смятани за удобен източник на качествен строителен материал. 

​

Тракийски долмен, Хлябово

По правило долмените се намират по била и склонове с добра видимост. Някои от тях са самостоятелни, други образуват групи. Повечето имат една гробна камера, но често се срещат и долмени с две гробни камери. 

Тези помещения са клаустрофобично малки. Дължината им варира от 1,90 до 2,80 м, ширината – от 1,60 до 2,30 м, а височината – от 1 до 2 м. Входовете им са изключително тесни – през тях може да се мине само пълзешком. Те винаги гледат на юг. Понякога долмените имат малки коридори, които гледат на юг и запад, но никога на север. Тази ориентация ясно показва връзка с движението на слънцето, което за траките олицетворявало Великия бог. 

Долмените, които виждате днес, са изложени на милостта на слънцето, вятъра, дъжда и снега, но създателите им не са предвиждали това да е така. Структурите били цялостно или частично покрити от могили, чийто диаметър можел да достигне до 25 м, а основите им били предпазвани от крепида (ниска каменна стена). 

​

Долмен, резерват Ропотамо

По правило долмените в Сакар и Странджа са по-големи и сложно устроени от тези в Родопите. Най-впечатляващите и добре запазени сред тях са двойният долмен край село Хлябово, в Сакар, и два примера от Странджа: тройният долмен край село Кирово и долменът край село Голям Дервент. Долменът от Голям Дервент е и единственият с декорация, откриван в България – на фасадата му има релеф, изобразяващ спирали, меандри и двойна брадва, символ на царска власт в Древна Тракия. В долмена при Голям Дервент е погребан само един индивид – свидетелство за високия му социален статус.

Други интересни долмени се намират край селата Сакарци и Българска поляна в Сакар и селата Белеврен, Граничар, Евренозово и Заберново в Странджа. 

През вековете поколения иманяри са ограбили неизвестен брой долмени. Заради това в обектите са останали малко свидетелства за това какво е имало в тях – кости, фрагменти керамика, понякога някой пропуснат накит. Фактът, че в един и същ долмен често се намират останките на няколко индивида, показва, че долмените са били семейни гробници, използвани от няколко поколения.

​

Менхирът Чучул камък, село Овчарово

Векове след като строителите на долмените потънали в забрава, мегалитите продължавали да впечатляват хората. Когато християнството изместило езичеството, край или върху някои стари долмени били издигнати параклиси. Според местните вярвания в долмените живеели змейове. В българския фолклор змейовете били добронамерени свръхестествени същества, които защитавали селата и реколтата. Проблемът с тях бил, че от време на време местният змей се влюбвал в някое момиче и го отвличал, а от тези бракове се раждали крилати деца.

За разлика от долмените, свободно стоящите менхири и каменните кръгове в България са рядкост.

Към края на ХIХ в. каменни кръгове се срещали основно в Странджа и Сакар, редом до долмените при Хлябово, Главан, Раздел, Мрамор, Българска поляна и други. От тях днес са оцелели само трите каменни кръга при Долни Главанак, в Източните Родопи, и един кромлех при Старо Железаре, Хисарско. За какво са били използвани каменните кръгове остава неясно. Възможно е да са служили за астрономически наблюдения или религиозни ритуали. Според една хипотеза те може да са останки от незавършени долмени.

​

Мегалитен каменен кръг (кромлех), Долни Главанак

Случаят с менхирите е още по-неясен. Никой не е сигурен кога и защо са били издигани. Според някои те символизирали тракийската идея за "мъжкото начало" във вселената и затова били почитани. Подобни камъни, при това в голямо количество, обаче са били издигани и през Ранното средновековие от българите преди приемането на християнството. По-късно много менхири били унищожени, но местното население запазило спомена, че са отбелязвали свещено място. В днешна България има много местности, които се казват Побит камък или Дикилиташ (турският вариант на името). След приемането на християнството много от тях били превърнати в оброчни камъни, посветени на светеца покровител на конкретното село. Хората се събирали при тях, за да му се молят и да принасят в жертва курбани.

От траките са запазени около 60 скални гробници в Източните Родопи. Те са изрязани в скални масиви, които се виждат отдалеч и имат добра гледка към околността. Повечето са единични, но се срещат и групи от две или три скални гробници. Обикновено имат една тясна предкамера, правоъгълна гробна камера, вход и отвор в покрива.

Скалните гробници лесно могат да се интерпретират като еквивалент на долмените – размерите им са сходни и са създавани по същото време. Разположението на входовете им обаче е много различно. Докато долмените гледат на юг, скалните гробници могат да гледат в коя да е посока на света.

​

Скална гробница от светилището край родопското село Татул

Заради иманярите и в скалните гробници има малко материали, които да дадат някаква информация на археолозите. Керамичните фрагменти и накити, открити в гробниците при Широко поле, край Кърджали, и Пчелари, край Стамболово, указват IХ или VIII в.пр.Хр. като дата на изграждането и употребата им. Скалната гробница в Татул обаче може би е по-ранна. 

Загадката на нишите, издълбани в стръмни скали из целите Източни Родопи, надминава дори тази на скалните гробници. Никой не е сигурен защо и как са били издълбани на спиращи дъха височини. 

Високи по-малко от метър, нишите обикновено имат форма на обърнат трапец, но се срещат и други форми – кръгла, правоъгълна, квадратна. Фактът, че много от тях изобщо не са високо над земната повърхност, допълнително затруднява обяснението им. 

Досега са открити над 200 групи ниши. Най-голяма е концентрацията им в Глухите камъни, Маджарово и Вълче поле. Подобно на скалните гробници, нишите се появяват и в скалните светилища. Единствените археологически находки, намерени в подножието им, са керамични фрагменти от VII-VI в.пр.Хр.

​

Скални ниши край село Дъждовница

Липсата на информация разбираемо е отворила широко вратите за въображението. Някои учени смятат, че скалните ниши са съдържали погребалните урни на кремирани траки, които не можели да си позволят скъпите и престижни скални гробници. Но дъната на много от нишите са наклонени навън – невъзможно е да се сложи каквото и да било в тях. Други смятат, че нишите са издълбани от тракийски младежи като част от инициационен обред. Според трета хипотеза, нишите изобразяват звездното небе, а четвърта ги интерпретира като карти, които указват къде се намират антични златни мини. Други хипотези ги смятат за умалени модели на долмени и скални гробници или за символични изображения на утробата на Великата богиня. 

Експеримент, проведен с характерни за епохата инструменти, показа, че една ниша може да бъде издълбана за около ден. 

Каквато и да е била функцията на нишите, през V в.пр.Хр. траките спрели да ги правят – също както спрели да строят долмени и да дълбаят скални гробници. Защо е настъпила тази промяна? Никой не може да каже. При аристократите това изглежда се е случило заради промяна в погребалната мода. По това време в земите на траките се появили първите засводени гробници от тухли или камъни, където били погребвани аристократи.

​

Скални ниши при село Джанка